СЀБЕ СИ и (остар.) СÈБЕ, имен. няма, вин. себе си, (крат.) се, дат. себе си, (крат.) си, възвр. лич. местоим. Замества название на обект, който съвпада с вършителя на действието и изпълнява служба на пряко или непряко допълнение в изречението. Аз съм посветил себе си на отечеството си. Ив. Унджиев, ВЛ, 5. – За какво не мисли този човек, Ралице, само за себе си не мисли, себе си не жали! Да е да извади залъка от устата си, че да го даде на гладния като майка на детето си. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 420-421. – Повтарям ви, той е глупец и ненужен човек, и на себе си трябва да се сърди само. Ив. Вазов, Съч. XII, 40. И по-уверен беше Индже в себе си, когато тя беше с него. Й. Йовков, СЛ, 126. През шумните улици тя вървеше почти на посоки покрай дворовете и сградите. Не виждаше нищо пред себе си. Блъскаше се о минувачите. Г. Райчев, ЗК, 183. Седи си, па се замислюва за себе си, за хала си, за всичките си грехове. Д. Немиров, Б, 107. Учител Никола свърши жизнения си път и се отърва от себе си, а хората се отърваха от него. Елин Пелин, Съч. I, 135. Жив да бъда сам за себе – / не желая, / но и в гроба – пак без тебе / ще страдая. Ц. Церковски, Съч. I, 93. Той сам изпоранил себе си и са предал на вавилоняните, уж като человек много жестоко наказан от Дария. Н. Михайловски, РВИ (превод), 40.

Идвам / дойда на себе си и (остар.) дохождам на себе си. 1. Възстановявам нормалното си състояние, след като съм бил припаднал, възвръща ми се съзнанието; свестявам се. Той прекара една седмица в мъчителна треска. Изпадаше в някаква дълбока яма и след това се въздигаше до самите сини небеса. Когато дойде на себе си, колкото и да бе слаб, поиска да го отведат първо на бащиния му гроб. Вл. Свинтила, СЗЗ, 44-45. На сутринта след разговора с отца Григория той намери преподобния в несвяст. Едва на четвъртия ден Григорий Синаит дойде на себе си. Ст. Загорчинов, ДП, 232. 2. Възвръщам нормалното си душевно състояние, душевното си спокойствие след силно вълнение, смущение, уплаха и под.; съвземам се, овладявам се, окопитвам се. Пенко притисна до гърди окървавената торбичка и като се похлупи на кревата, захълца неудържимо. Дълго не можа да дойде на себе си от ужас и мъка. П. Здравков, НД, 151. – Искам да зная, какво е станало със заявлението ми. – Ето ви входящия номер. Едва сега общинският чиновник идва на себе си, прибира разтворения вестник и на негово място слага върху масата един грамаден регистър. Св. Минков, РТК, 191-192. Теодора бързо дохождаше на себе си. Тия благодетелни сълзи я облекчиха още повече. Ив. Вазов, Съч. XIII, 119. Извън (вън от) себе си. В крайно възбудено състояние, без сдържане на гнева си. В това време с тътен се втурна към него Гана, хвана го с две ръце за палтото и го разтърси извън себе си: – Не е вярно ли?! Ти, ти, ти! Ти натопи Тончо... Ст. Даскалов, СЛ, 537. – Махай се!... – произнесе тя вън от себе си. Той се опита да каже нещо, но тя изсъска още веднъж: – Махай се!... Махай се веднага отпреде ми!... Д. Димов, Т, 103. Не съм на себе си. 1. Не съм в нормално психическо състояние, с помрачено съзнание съм или се държа като ненормален. Куна сложи класа на полата си и се загледа над нивата. Забрави, че е дошла да жъне, унесе се в мисли и видения. Дядо Петко дойде при Велика и тихо ѝ рече: – Сега тя не е на себе си. К. Петканов, МЗК, 73. Три денонощия лежа, изгаряше в огън, повечето време не беше на себе си и не знаеше къде се намира, ден ли е навън, или нощ. А. Гуляшки, ЗВ, 390. 2. Изпитвам силно емоционално вълнение, силно чувство на радост или гняв, поради което не мога да се владея. – Такава гавра!... Такава обида на моето чувство за майчинство!... Стадо повилнели, бездетни жени!... Унижение за тебе!... – Но, Оля, ти не си на себе си! Успокой се, за бога! Б. Болгар, Б, 113-114. – А ти, Йосифе, дойде тази сутрин да ме зарадваш с вестника и да превариш всичките ми доброжелатели? – Ако искаш, вярвай! Самият аз не съм на себе си от радост за теб! Св. Бъчварова, ЗП V, 183. От само себе си и (остар.) по само себе си. 1. Без външна намеса, без чуждо въздействие, влияние. Докато се наместяше в каруцата, хармониката му издаде от само себе си няколко звука. Й. Йовков, АМГ, 56. Той никога не бързаше да говори и сякаш изчакваше онзи миг, в който събеседникът му от само себе си ще се изпълни с равнодушие към предишните си мисли и тогава без спор ще се съгласи с мнението му. А. Наковски, МПП, 29. – Ти слушай каквото ти говоря. Аз много работи знам. Така от само себе си съм ги разбрал и мога да ти помогна. Елин Пелин, Съч. III, 129. Като са поеви някое препятствие, което възбранява осъществуванието на целта, за която са е зело под наем някое нещо, наемането са уничтожава по само себе си. ДЗОИ III (превод), 107. 2. Обикн. в съчет. с разбира се, става ясно и др. Без да се разяснява, доказва. – Кой ти каза, че съм дошъл за Аликс? – Никой!... – безсрамно отвърна гъркът. – Това се разбира от само себе си. Друго не би могло да те накара да дойдеш... Д. Димов, Т, 508. Погледна ме с големите си умни очи със сянка на превъзходство, че я питам за прости неща, които се разбират от само себе си, и отмина. З. Сребров, Избр. разк., 221. – Прави са да се жалват хората. Трябва да проучим изтънко тази работа и да дадем заслуженото на виновниците. – Разумява се от само себе си – кимна важно кадията. Ц. Родев, Б, 479. По само себе си са разбира, че сичко до тука изказано относително живота и понятията на котленските овчари, напълно са отнася и спрямо мене. З. Стоянов, ЗБВ I, 43-44. Сам по себе си. 1. Без външна намеса. На родителите на Ян Бибиян им беше жално за него. Те мислеха да го накажат със своето престорено равнодушие, та по този начин да го вразумят, та той така, сам по себе си, да влезе в правия път. Елин Пелин, ЯБ, 23-24. Човешкият порив, тъй насъщен в живота, още нищо не решава сам по себе си в изкуството. Б. Райнов, ТП, 77. 2. По своята същност, откъм същността си. На пръв поглед и тогава, и днес демонстрацията на студентите, сама по себе си, изглеждаше само дръзка младежка проява. К. Константинов, ППГ, 101. Сам по себе си, Иго имаше добро сърце, но хората, с които се събираше в млади години го развалили, съсипали. М. Георгиев, Избр. разк., 111-112.


Източник: Речник на българския език (онлайн)